Как бавно времето сега без теб минава,
когато ти отиде си от мен,
моля се и пръсти стискам, само
при мен да се завърнеш някой ден.
Виж каква развалина съм само,
не съм и мигнал от мига,
когато с теб си тръгна щастието ми голямо,
а с мен остана злата самота.
Очи затварям и пред мен си,
бяла, нежна и обляна в светлина,
ръка протягаш ти да ме погалиш,
о, Боже! - колко липсва ми това.
Чуй ме, върни се,
крещя сега и моля Бога,
чуй ме, върни се,
че повече без теб не мога,
чуй ме, върни се,
за да прогониш самотата,
чуй ме, върни се,
че ти си мойта обич свята.
© Ganyo Ganev Todos los derechos reservados