Чужбина
Живееш в чужбина, тя ти и взема и дава,
но никога твоя страна и родина не става.
Работиш ,трудиш се да спечелиш ти пара',
но не в България, далече си от родината.
Не сред свой хора а сред чужди си сега,
използват те и гледат отвисоко с насмешка..
Работиш неуморно за мазни богаташи,
на душите човешки тези хора са търгаши.
.
Прибираш се вечер и България е на екрана,
а стари майка и баща живеят с надежда голяма.
Очакват отдавна те да хлопне пътната врата,
да се прибереш при родителите си, при рода.
И скочиха старите хора, хлопна външната врата,
в очакване да те видят, да видят сина си за Коледа.
Не те не видяха теб, сина им от далечната чужбина,
вятъра беше за жалост, а те се прибраха с голяма тъга.
Като дървото без корен изсъхваш далече в чужбината,
няма я родната почва, роднините, старата къща-Дома.
Мина време и отидоха си при Бог твоята майка и баща,
а старата къща се руши бавно защото няма го Духа!
© Валентин Миленов All rights reserved.