13 may 2022, 14:49

Чужбина 

  Poesía » Filosófica, Civil
260 0 0

                                      Чужбина

 

 

 

Живееш в чужбина, тя ти и взема и дава,

но никога твоя страна и родина не става.

Работиш ,трудиш се да спечелиш ти пара',

но не в България, далече си от родината.

 

Не сред свой хора а сред чужди си сега,

използват те и гледат отвисоко с насмешка..

Работиш неуморно за мазни богаташи,

на душите човешки тези хора са търгаши.

.

Прибираш се вечер и България е на екрана,

а стари майка и баща живеят с надежда голяма.

Очакват отдавна те да хлопне  пътната врата,

да се прибереш при родителите си, при рода.

 

И скочиха старите хора, хлопна външната врата,

в очакване да те видят, да видят сина си за Коледа.

Не те не видяха теб, сина им от далечната чужбина,

вятъра беше за жалост, а те се прибраха с голяма тъга.

 

Като дървото без корен изсъхваш далече в чужбината,

няма я родната почва, роднините, старата къща-Дома.

Мина време и отидоха си  при Бог твоята майка и баща,

а старата къща се руши бавно защото няма го Духа!

 

 

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??