Чужда синева
Къде си в тази стихнала безоблачност?
Намери вятър, за да долетиш
и в шепите си синева ми носиш...
Нима решил си да ме задържиш?
Но вече някак си не ми подхожда...
Отдавна свлякох звездния сатен –
над дрипите на голата си кожа
обличам само земния си ден.
Защото твърде дълго бях въздушна
(и нищо, че в съня си пак летя).
Повярвай ми, аз вече нямам нужда
да ме даряваш с чужда синева.
Тя си подхожда само с леден блясък
и може би с фалшива суета.
А в моя поглед, сред горещи пясъци
се е събрала толкова тъга,
че може само с водопадни пръски
да блика като стенеща река.
Светът ми се побира в чаша дързост
и в две-три глътки лична свобода.
Ала сега, щом долетял си с вятъра,
пусни в небето тази синева.
Аз и без нея те обичам пламенно –
не наранявай с милост любовта!
© Йорданка Господинова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Тъга и нежност,
Любов и красота.
Хубав стих!
Поздрави, Дани!
-
Много хубаво,Дани...
Поздрав от менhttp://vbox7.com/play:9bc426f4 -
Великолепен стих!Поздрав!
-
Чудесен стих. Усетих истинска обич.
-
"...не наранявай с милост любовта!" Точно така,много си го харесах това
-
Истинска обич, понесена на крилете на вятъра!
Поздрави! -
"не наранявай с милост любовта!"
Голям стих си написала, Дани!
!!!
-
Много красиво!
-
С възхита отново!!!
-
Много красив стих!Прекрасен финал!
-
!!! АДМИРАЦИИ!
-
След дежурството, три неща:
Известих людете, че съм дядо...
Прочетох те.
Отивам да изпия една чаша червено, за здравето на внука и още една за теб! -
"Светът ми се побира в чаша дързост
и в две-три глътки лична свобода."
!!!
Целия стих е страхотен! -
Поздрав, Дани!
-
"Светът ми се побира в чаша дързост
и в две-три глътки лична свобода."
Аплодисменти!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Има една мисъл на Хайтов, речена чрез устата на Мижо Ахмет:
-Орлици, бубаноолу, се ловят с живо месо - не с мърша!
Аз нямам какво повече да река, Синя нежност.
Дядо Зем.