Къде си в тази стихнала безоблачност?
Намери вятър, за да долетиш
и в шепите си синева ми носиш...
Нима решил си да ме задържиш?
Но вече някак си не ми подхожда...
Отдавна свлякох звездния сатен –
над дрипите на голата си кожа
обличам само земния си ден.
Защото твърде дълго бях въздушна
(и нищо, че в съня си пак летя).
Повярвай ми, аз вече нямам нужда
да ме даряваш с чужда синева. ...