Feb 28, 2010, 1:53 PM

Чуждо тяло в супата 

  Poetry » Other
654 0 6
Животът ми, колко пъти, на косъм висял е
и щастието е също висяло,
колко пъти любовта ми там се е хващала,
като косъм е и здравето изтъняло,
нервите ще се скъсат износени,
прегризал е някой въжетата-косми,
само върху темето на душата плешива,
къдриците са опънати като струни
и всяка сутрин с бръснача, без страх,
звуци изплаквам от тях.
През деня, без думи, плешивката си отива,
за да се върне вечер, след поредния грях.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милко Христов All rights reserved.

Random works
: ??:??