Feb 28, 2010, 1:53 PM

Чуждо тяло в супата 

  Poetry » Other
611 0 6

Животът ми, колко пъти, на косъм висял е

и щастието  е също висяло,

колко пъти любовта ми там се е хващала,

като косъм е и здравето изтъняло,

нервите ще се скъсат износени,

прегризал е някой въжетата-косми,

само върху темето на душата плешива,

къдриците са опънати като струни

и всяка сутрин с бръснача, без страх,

звуци изплаквам от тях.

 

През деня, без думи, плешивката си отива,

 

за да се върне вечер, след поредния грях.

 

© Милко Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • И това е страхотно!
    Пропуснала съм ти толкова хубави неща, докато имах малко време да чета из сайта!
  • Харесвам кратките ти форми много, но четох някои твои стихове, различни от източните форми, и сега съм раздвоена кое ми харесва повече. Натъжава ме само тъжната нотка в стиха ти...
    Поздрав от сърце!
  • Corpora aliena suporum! - никога нямаше да ми дойде на акъла, братле- разсмя ме от сърце! Мерси и ЧБМ!
  • Честита Баба Марта, Милко!
  • хубаво...и тъжно...
    Честита Баба Марта!
  • Ех, тия мухи...
    Сериозно...харесах!
Random works
: ??:??