28.02.2010 г., 13:53 ч.
Чуждо тяло в супата
Животът ми, колко пъти, на косъм висял е
и щастието е също висяло,
колко пъти любовта ми там се е хващала,
като косъм е и здравето изтъняло,
нервите ще се скъсат износени,
прегризал е някой въжетата-косми,
само върху темето на душата плешива,
къдриците са опънати като струни
и всяка сутрин с бръснача, без страх,
звуци изплаквам от тях.
През деня, без думи, плешивката си отива,
за да се върне вечер, след поредния грях.
© Милко Христов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Харесвам кратките ти форми много, но четох някои твои стихове, различни от източните форми, и сега съм раздвоена кое ми харесва повече. Натъжава ме само тъжната нотка в стиха ти...
Поздрав от сърце! -
Corpora aliena suporum! - никога нямаше да ми дойде на акъла, братле- разсмя ме от сърце! Мерси и ЧБМ!
-
Честита Баба Марта, Милко!
-
хубаво...и тъжно...
Честита Баба Марта! -
Ех, тия мухи...
Сериозно...харесах!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Пропуснала съм ти толкова хубави неща, докато имах малко време да чета из сайта!