Магията на моето детство,
онези врачански чукари,
исполини отгоре надвесени,
катерушки мои незабравени ...
Все още сте в мен,
непоклатимо изправени,
лазя по вас всеки ден,
но все по-стръмни сте, вярвайте ...!
Не, не се снишавайте,
длъжен съм докрай да излазя,
нося на гърба си още камъни,
сред чукари нося душата си ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up