Магията на моето детство,
онези врачански чукари,
исполини отгоре надвесени,
катерушки мои незабравени ...
Все още сте в мен,
непоклатимо изправени,
лазя по вас всеки ден,
но все по-стръмни сте, вярвайте ...!
Не, не се снишавайте,
длъжен съм докрай да излазя,
нося на гърба си още камъни,
сред чукари нося душата си ...
© Валентин Василев Todos los derechos reservados
" нося на гърба си още камъни,
сред чукари нося душата си..."
Харесах и оценявам, Вальо! Поздрави от мен!!