20 oct 2015, 13:10

Чукарите ми 

  Poesía
328 0 9

 

 

 

 

Магията на моето детство,

онези врачански чукари,

исполини отгоре надвесени,

катерушки мои незабравени ...

 

Все още сте в мен,

непоклатимо изправени,

лазя по вас всеки ден,

но все по-стръмни сте, вярвайте ...!

 

Не, не се снишавайте,

длъжен съм докрай да излазя,

нося на гърба си още камъни,

сред чукари нося душата си ...

 

 

 

 

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ах тези врачански чукари!
    " нося на гърба си още камъни,
    сред чукари нося душата си..."
    Харесах и оценявам, Вальо! Поздрави от мен!!
  • Валери, Сеси, трогнахте ме! Сърдечни благодарности!
  • Никога не трябва да се предаваме, колкото и високи да се чукарите пред нас! Поздравления за духа и стихотворението!
  • Солвейг, Таня, стоплихте душата ми! Признателен съм ви!
  • Да, носим чукарите в душите си и се катерим нагоре. Толкова нависоко, колкото са ни възможностите.

    Хареса ми!
  • Рени, Руми, Миночка, топли благодарности! Поздрави от мен!
  • Харесах тези чукари и те поздравявам!
  • Искрено и много силно! Поздрав!
  • Валяк, много е хубаво!!! Поздрав от мен!
Propuestas
: ??:??