Чукът на поета

May 24, 2008, 12:45 AM

Poetry » Phylosophy

584 0 8

Чукът на поета
Боричкам се със свойта съвест
и ден и нощ, без ред, без звук
пилея малкото си мъдрост
и чувствам пламналия чук.
Стоварва се над мен безсилно,
опитва мисли да сломи,
мъждука, ровейки усилно
в душата, пълна със мечти.
Със този чук, над мен надвиснал,
вървя по светлия си път,
проклинам чука и подтиснат ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Чукът на поета

Want to read more?

Random works