Чукът на поета

24 мая 2008 г., 00:45

Поэзия » Философская

586 0 8

Чукът на поета
Боричкам се със свойта съвест
и ден и нощ, без ред, без звук
пилея малкото си мъдрост
и чувствам пламналия чук.
Стоварва се над мен безсилно,
опитва мисли да сломи,
мъждука, ровейки усилно
в душата, пълна със мечти.
Със този чук, над мен надвиснал,
вървя по светлия си път,
проклинам чука и подтиснат ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Чукът на поета

Искате да прочетете повече?

Предложения