Чувство за вина
От люлката - до рохката земя,
от първи плач - до сетната въздишка
все за врата ме водят на каишка,
направена от кожа на змия.
Не тъй, не тук и не сега -
с тенор лиричен жарко проповядва,
но крие зад гърба си хладна брадва
перфиден ангел с дяволски рога.
Дойдé ли вече час да облека
вината - моята последна риза?
До смърт блести с колосана яка ...