vladun
84 results
  1188  10 
ГРАНИЧАРСКА БАЛАДА – 1980
от Владимир Виденов
Връз бодливата тел съхнат облаци прашни.
В осем тръгвам наряд. Автоматът калашник
зареден е със смърт. Ще опазя ли кльона – ...
  1085  10 
Всички славите Новата. Деколтето ù кичите
с колиета от перли – мир, любов и надежда.
Аз на прага стоя – стара, грозна и ничия.
Никой моя смълчан силует не поглежда.
Моя вехт календар запокитихте в кофата – ...
  832 
Ревнуваш я до смърт – дори от бриза,
когато със косите ù играе,
дори от слънцето, щом дръзко влиза
през роклята ù, за да разгадае
изящната извивка на бедрата, ...
  1071  18 
Великденският дъжд валя цял ден и цяла нощ.
Възкръсна горската поляна, наплоди стотици гъби.
Гъбарят гръб привежда, плюе в дланите си груби,
бере печурките и ги подрежда в плетен кош.
А сред печурките – красавица. С рубинен цвят ...
  931 
Изклахме си стадата. Затова
и глутницата взе да се смалява,
от двайсет вълка – днес едва-едва
пет-шест надават сипкав вой тъдява.
Сплотени в йерархично общество ...
  941 
Няма ехо без зов.
Няма славей без песен.
Няма грешна любов.
Няма зима без есен.
Няма ято без юг. ...
  968  11 
Нае телохранител - неотклонно
да бди над натежалото му тяло –
пресукал смок, загнездил се във стомна,
в която вятър вие на умряло.
Но често мисли си, докато нощем ...
  822 
Не ми разказвай за морето,
за рибите и за вълните,
за фара, който нощем свети
и пенестия мрак разплита.
Не знаеш как да нарисуваш ...
  869 
„... зоват спасителните кръгове на ада.”
Иван Найденов
Удавникът за сламка се лови
и до последно се надява,
че сам спасителят ще се яви ...
  822  10 
В самия крайчец на площад „Славейков”,
приседнал на една самотна пейка
току до шумната трамвайна спирка,
поет продава свойта стихосбирка.
На ъгъла на градската гълчава ...
  1502  12 
Имах трима приятели, трима верни другари,
със които деляхме хляб и сол, и цигари.
Самолетът граблив с нокти първия хвана –
като яре го метна отвъд океана.
Моят втори приятел позлати свойта кожа – ...
  2145  33 
Залутана във лабиринти от мечти,
жената трудно любовта си ще признае.
Напразно се опитваш в многодънните ù ириси
ти чувството да разгадаеш.
Дори сърцето ù да е готово с твоето ...
  774 
Честит 15 септември
Гледам – моята писана
се чумери отзарана.
Аз домашните си пиша,
тя по котешки въздиша: ...
  1056  14 
Свят на крайности: магнитни
полюси със две посоки.
Минус – страсти първобитни,
плюс – възвишеност до болка.
Огънят безславно гасне ...
  875  11 
В града, в чиито скути съм роден,
градът на детството, градът на мама,
бях късче слюда в ласкавия мрамор -
чаршийско чедо – казваха за мен.
Но сетне мама тръгна си от тук - ...
  919 
Пламтящо тàнго – всеки тон бе жив и топъл...
Днес този звук умира сякаш в бандеона –
сподавен стон, а може би последен вопъл
лежи на дансинга - подобно миг отронен.
Любов ли? Не – макет на вавилонска кула – ...
  1465  16 
Твоето лице прилича на атласа географски –
косо режат паралели, а на кръст – меридиани.
Всяка бръчица е спомен за тъга. Или за ласка.
Нито мисъл за раздяла. Нито намек за покана.
Слаб ми е и този диоптър. Паметта ми – късогледа, ...
  1021 
Когато някой ме рани,
сломен изглеждам, отстрани
ще си речеш: каква печал
тоз странник в шепа е събрал
през смутните житейски дни. ...
  835 
Сит - сред гладни, сред гинещи – жив,
бавно твоето пламъче гасне:
няма как да останеш щастлив,
ако всички край теб са нещастни.
  750 
Нямат знаме, ни химн,
нито граници, герб и държава,
само покривът син –
небосводът - подслон им дарява.
Казват – Бог е чергар – ...
  5143  24 
Ранен съм аз...
Злорад – смехът ти стърже.
На твойто жило
вече не издържам.
Как смееш ...
  706 
Какво е животът?
Досетих се скоро,
дордето поливах
райграса на двора –
щом тая с косата ...
  903  14 
***
В живота често допускаме грешките си по една проста причина –
постъпваме не според логиката на ситуациите и събитията, а според субективната си представа за тази логика. Но притиснати до стената в критичен момент, спираме да мислим логично и действаме интуитивно. И тогава постъпките ни обикновен ...
  1683 
Не давай на обесника канап
Обеснику подай коричка хляб
и някое по-старо одеяло.
Не давай на обесника канап,
че току-виж дърво му се дощяло. ...
  903 
„Отговорът с вятъра се носи.”
Боб Дилън
Звучи като присъда всеки стих.
Защо, творецо, гледаш изпод вежди.
Защо превръщаш листа бял в тепих ...
  1840  10 
Щом напълни мама
ваната голяма,
скачаме с патока.
Ех, че е дълбоко,
но не се страхувам, ...
  930  14 
Земята крие страшната си вест
и я споделя нощем,
разнася я до всеки – на адрес –
с подземната си поща.
Разчетохме ли този земетръс? ...
  835  10 
Жужат роднините – пчели!
Мед по реверите им капе.
Воалът булчин шумоли,
кумът във пода удря капа.
Гърми в ушите Менделсон. ...
  1613 
Напразно не изричай ти името Господне,
ако го сториш, Господ ще те накаже строго –
захвърлена самичка в безлунна преизподня
да търсиш топлината в неразгорял се огън.
Но Бог любов е, значи поемаш риск огромен, ...
  1067 
Да бъде светлина! Но колкото по-светло пред очите става,
все повече смаляват се зениците и блендата се свива -
и одата на радостта е със диапазон една октава,
фалшив е щрайхът, басът – вял, а партитурата е крива.
*** ...
  882 
Аз се влюбих във теб – и това беше химия.
В час по БЕЛ ти написах лирична поема,
в нея „ти” и „любов” бяхте два синонима.
Следващ час – зоология: пеперуди в корема.
По ботаника – цъфнал в сърцето трендафил... ...
  1057  13 
Усещам как кръвта ми все по-лениво шава.
Тъгата със рогата – ту бодва, ту прегръща.
Досущ ръждиви панти - проскърцват моите стави,
скован от студ, дъхът ми е ноемврийски гущер.
Аз бързам – като влака с разхлабени спирачки, ...
  796 
Кълвачът бе персона знатна,
оказваха му вредом чест -
лекуваше съвсем безплатно
дърветата във своя лес.
Проникваше в кората ловко, ...
  1550  25 
Би искал тоя свят
да е поредица
от непомръкващи константи.
Да счупиш огледало е беда,
но счупеното носи щастие по принцип: ...
  1833 
Имаш ли си гадже?
Ама че въпрос,
изчерви се даже
чипият ми нос.
Имам ли – не зная, ...
  1465  15 
Евлоги бил момък напет,
но с мацките нямал късмет.
И вместо да тича
след русо момиче,
на себе си пратил букет. ...
  1080  10 
Загребвай лекичко с весла, лодкарю -
внимавай да не счупиш отраженията
на тръстиките и да не преобърнеш
лодката, в която езерният дух
ще натовари днес ...
  724 
За мен бе неизвестно
чия е тази местност,
покрита с тучен райграс
и медоносен цвят.
Това ще да е раят, ...
  819 
Ветреят се главите – грънци,
набучени на колци.
Във черепите кухи – слънце.
Проклети богомолци,
проляли зарад вяра сляпа ...
  1421  30 
Random works
: ??:??