Ще си измоля циганска душа
от есента. Ще тръгна след катуна,
дъждът, заплакал горко, ще теша
и всеки лист умиращ ще целуна.
Ще легна в прегорелите треви,
ще стана пак на вятъра любима,
по стъпките ми лято ще върви,
забравило за идващата зима.
Дъгата седем цвята ще дари,
ще си направя рокля и хвърчило,
ще видите от обич, че дори
Луната свети приглушено, мило. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up