1 oct 2023, 18:09  

Циганска душа 

  Poesía » Otra
372 12 16

Ще си измоля циганска душа
от есента. Ще тръгна след катуна,
дъждът, заплакал горко, ще теша
и всеки лист умиращ ще целуна.

 

Ще легна в прегорелите треви,
ще стана пак на вятъра любима,
по стъпките ми лято ще върви,
забравило за идващата зима.

 

Дъгата седем цвята ще дари,
ще си направя рокля и хвърчило,
ще видите от обич, че дори
Луната свети приглушено, мило.

 

И слънцето, което не пестя,
ще позлати безкрайните полета...
Ще носи тихо вятърът вестта:
" — Тя изгоря, но каза: "— "За да светя."

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??