Nov 12, 2010, 2:50 PM

Циганско лято 

  Poetry » Other
713 0 5
Днес клоните замерват със листа,
играят си на детство и на смешки.
Повече от ясно е - студът
с фалшива извинителна бележка
бяга от Ноември. Есента
съблича украсените си дрехи,
а голите ù, топли рамена
ни сгряват с огън и ни правят светло.
Ухае ми на Въздух и на Плод,
на кротката усмивка на Земята
и котешките стъпки по(д) простора -
клепачите затварям... аз съм Вятър.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Славчева All rights reserved.

Random works
: ??:??