Днес клоните замерват със листа,
играят си на детство и на смешки.
Повече от ясно е - студът
с фалшива извинителна бележка
бяга от Ноември. Есента
съблича украсените си дрехи,
а голите ù, топли рамена
ни сгряват с огън и ни правят светло.
Ухае ми на Въздух и на Плод,
на кротката усмивка на Земята
и котешките стъпки по(д) простора -
клепачите затварям... аз съм Вятър.