Взеха вече съвсем да жълтеят
и със шепот да капят листата.
Полетели, умирайки, пеят.
Постепенно оголват гората.
И октомври, нарамил дъгата
я разпръсва по всички баири.
ПопревАля, оголва душата
като лист. Още топлото дири.
А морето днес ме събуди,
отразило пожари от злато.
И усмихнато, пак ме учуди
продължилото циганско лято. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up