Циганско лято

29 oct 2018, 10:42

Poesía

535 5 7

Взеха вече съвсем да жълтеят

и със шепот да капят листата.

Полетели, умирайки, пеят.

Постепенно оголват гората.

И октомври, нарамил дъгата

я разпръсва по всички баири.

ПопревАля, оголва душата

като лист. Още топлото дири.

А морето днес ме събуди,

отразило пожари от злато.

И усмихнато, пак ме учуди

продължилото циганско лято.

Ще помоля добрия ноември

още малко да го задържи,

та да може, поне до декември,

лятото да продължи.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Anita765 (Ани Монева)

2018-10-30T12:09:36+02:00

Дано чуе този ноември!
Tangerine (Хел)

2018-10-30T12:06:24+02:00

Слънчев стих!
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2018-10-30T11:52:40+02:00

В сърцето ти е Дани! И няма да свърши.
JujuBuju (Миглена Миткова)

2018-10-29T23:55:50+02:00

Хубаво е!
marielen65 (Мари Елен- Даниела Стамова)

2018-10-29T17:43:43+02:00

В нас е, Веси! Стойчо, изненада ме приятно! Благодаря Ви, приятели!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2018-10-29T16:02:20+02:00

Мека и ненатрапчива е есента...
Досущ като жена във зряла възраст,
заслушана на птиците в песента,
със спокойна, слънчева съвест.
Веси_Еси (Еси)

2018-10-29T10:56:17+02:00

И на мен ми се иска да продължи поне до декември, но ще видим. Важното е вътре в нас да е лято, нали? Поздравления за хубавия стих!