Oct 13, 2009, 1:17 PM

Цигулар 

  Poetry » Civilian
916 0 7
Спря се отново и тежко въздъхна.
Трудно се движи, всичко боли.
Пустата старост вкопчи се в него
и нощем не дава му даже да спи.
Бедният цигулар от нашата улица,
с мъка надигна се за да върви.
Може би някой, там на площада,
щом го послуша, ще се смили.
Бавно извади цигулката стара,
с треперещи пръсти лъка изви.
Заплака тя жално и заразказва,
съдбата му тежка взе да реди. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Георгиева All rights reserved.

Random works
: ??:??