geni24 (Евгения Георгиева)
203 613
Oct 13, 2009, 1:17 PM

Цигулар 

  Poetry » Civilian
872 0 7

 

Спря се отново и тежко въздъхна.

Трудно се движи, всичко боли.

Пустата старост вкопчи се в него

и нощем не дава му даже да спи.


Бедният цигулар от нашата улица,

с мъка надигна се за да върви.

Може би някой, там на площада,

щом го послуша, ще се смили.


Бавно извади цигулката стара,

с треперещи пръсти лъка изви.

Заплака тя жално и заразказва,

съдбата му тежка взе да реди.


Момиченце малко пред него застана

и дълго го гледа с невинни очи.

Ръката му хвана и я целуна:

"Повярвай ми дядо, ще спре да боли!"


Цигулката падна в нозете му стари,

радост надигна се в морни гърди.

Не бе получавал милувка такава,

милувка от ангел с детски очи!





© Евгения Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??