geni24 (Евгения Георгиева)
203 613
13.10.2009 г., 13:17 ч.

Цигулар 

  Поезия » Гражданска
871 0 7

 

Спря се отново и тежко въздъхна.

Трудно се движи, всичко боли.

Пустата старост вкопчи се в него

и нощем не дава му даже да спи.


Бедният цигулар от нашата улица,

с мъка надигна се за да върви.

Може би някой, там на площада,

щом го послуша, ще се смили.


Бавно извади цигулката стара,

с треперещи пръсти лъка изви.

Заплака тя жално и заразказва,

съдбата му тежка взе да реди.


Момиченце малко пред него застана

и дълго го гледа с невинни очи.

Ръката му хвана и я целуна:

"Повярвай ми дядо, ще спре да боли!"


Цигулката падна в нозете му стари,

радост надигна се в морни гърди.

Не бе получавал милувка такава,

милувка от ангел с детски очи!





© Евгения Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??