monilia (Симеон Пенчев)
287 1380
Apr 10, 2013, 9:52 AM

Цигулка 

  Poetry » Other
586 0 0
За кой ли път изпращаме нощта,
самотни, уморени, слаби.
Нима това е нашето призвание,
светът да се окаже без любов?
О, не, не е възможно,
потъвайки във самота,
една цигулка нежен звук извайва,
и пълни моята душа.
http://youtu.be/gIuotFZnBtk

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Пенчев All rights reserved.

Random works
: ??:??