monilia (Симеон Пенчев)
287 1380
10.04.2013 г., 9:52 ч.

Цигулка 

  Поезия » Друга
561 0 0

За кой ли път изпращаме нощта,

самотни, уморени, слаби.

Нима това е нашето призвание,

светът да се окаже без любов?    

О, не, не е възможно,

потъвайки във самота,

една цигулка нежен звук извайва,

и пълни моята душа.


http://youtu.be/gIuotFZnBtk

© Симеон Пенчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??