Dec 29, 2007, 1:00 PM

Цикъл за моята колежка 

  Poetry » Civilian
956 0 5
Двуличник

Скъпа колежке, с голяма бока ти пиша,
защо хората си правят толкова труд за този театър!
От превземки: как да ме спечелят, вече трудно дишам.
Аз мога да го отмина, но забелязва го душата.

И същите тези хора искат да бъда с тях приятел.
Какво си мислите, че доверие с пари се купува.
Грешка. Отивам си, достатъчно съм препатил.
Така е, много ти идва ,брат, недей умува.

Може да съм бедничък, вярно, и за това ме боли.
Но поне свикнах сам с живота да се боря.
Паднал си в яма - трудно се измъква, нали?
Трябва ти малко по-здрава воля.

Не ми забелязвай, колежке, че съм малко ядосан.
Моите празници са винаги достатъчно тъжни.
Но по-добре напръскан с отрова, отколкото маносан.
Не обичам двуличниците. Толкова е мръсно.

© Явор Перфанов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • И аз ги мразя. Затова си обичам моя свят, той си е само мой и люляковата си самота...
  • Стихотворението е много хубаво, но колежката ти е много глупава. Как работиш с такъв човек? Аз на твое място щах да сменя планетата, не само работата./ Това беше шега /
  • Вярно,трудно се излиза от ямата,ама после ти е хубаво,пък и си имаш едно наум-друг път да не минаваш пак оттам!Весели празници!
  • Едва ли двуличник?!Поздрав и от мен!
  • Двуличници???
    Хората сме многоличностни и за това интересни!
    Хубав стих!
Random works
: ??:??