29.12.2007 г., 13:00 ч.

Цикъл за моята колежка 

  Поезия » Гражданска
5.0 / 3
1015 0 5
Двуличник
Скъпа колежке, с голяма бока ти пиша,
защо хората си правят толкова труд за този театър!
От превземки: как да ме спечелят, вече трудно дишам.
Аз мога да го отмина, но забелязва го душата.
И същите тези хора искат да бъда с тях приятел.
Какво си мислите, че доверие с пари се купува.
Грешка. Отивам си, достатъчно съм препатил.
Така е, много ти идва ,брат, недей умува.
Може да съм бедничък, вярно, и за това ме боли.
Но поне свикнах сам с живота да се боря.
Паднал си в яма - трудно се измъква, нали? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

Предложения
  • Ех, живот, все не ми е по мярка добрата ти риза на райе от ребра, през които тревата расте. Със Адам...
  • Дали достатъчно любов ти давам?... На тебе е обречен всеки Божи ден. И всяка сутрин с радост осъзнав...
  • Стои там, на ъгъла бос и с поезия птиците храни. Той твърде е стар за въпроси и твърде обръгнал за р...

Още произведения »