Jul 19, 2015, 10:51 AM

Цивилизация 

  Poetry » Phylosophy
1098 0 0
Цивилизация
ReмаТе
Копнее в шарена саксия
за утрото и слънчевия свят
да стане пухкаво глухарче,
навсякъде да има цвят.
Но тя, защо ли го отглежда,
да има страх, от бури - ветрове!?
А то, след залез във килера
с листенца плаче - мъничко дете.
Повяхва бавно и не ражда,
сред рози, живи - пламък бди, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмил Ангелов All rights reserved.

Random works
: ??:??