RemaTe (Людмил Ангелов)
24 0
19 июл. 2015 г., 10:51

Цивилизация 

  Поэзия » Философская
1042 0 0

Цивилизация

ReмаТе

 

Копнее в шарена саксия
за утрото и слънчевия свят
да стане пухкаво глухарче,
навсякъде да има цвят.

 

Но тя, защо ли го отглежда,
да има страх, от бури - ветрове!?

А то, след залез във килера
с листенца плаче - мъничко дете.

 

Повяхва бавно и не ражда,
сред рози, живи  - пламък бди,
а този стих е вечен спомен,
че цветето - било си ти.

 

© Людмил Ангелов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??