Жънеш звездите потайно - кръстците от злато,
смугла девойко, в сърцето си носеща птица.
Плачеш без звук, след последното литващо ято,
плуваш в реката, сред есенна синя мъглица.
Дюлите страстно целуваш и в миг позлатяваш,
но те познава отдавна до кост севернякът.
Щедро измислици пъстри лъжливо раздаваш.
Топла си уж, но до лятото има да чакат.
Сплиташ на леси* на времето гроздето сладко.
Слънцето влюбено в тебе, за миг те разлюбва,
и зад лицето девичо, сияещо, гладко,
вижда в очите ти зима, която погубва. ...