Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
27.08.2020 г., 17:55 ч.  

Cмугла девойко 

  Поезия » Пейзажна, Друга
563 4 6

Жънеш звездите потайно - кръстците от злато,
смугла девойко, в сърцето си носеща птица.
Плачеш без звук, след последното литващо ято,
плуваш в реката, сред есенна синя мъглица.

 

Дюлите страстно целуваш и в миг позлатяваш,
но те познава отдавна до кост севернякът.
Щедро измислици пъстри лъжливо  раздаваш.
Топла си уж, но до лятото има да чакат.

 

Сплиташ на леси* на времето гроздето сладко.
Слънцето влюбено в тебе, за миг те разлюбва,
и зад лицето девичо, сияещо, гладко,
вижда в очите ти зима, която погубва.

 

 

--------------------------------------------------------------------

*Леса - сплетени тънки пръчки.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Ники!
  • Финалът е повече от чудесен Наде!
    🍀🍀🍀
  • ,Благодаря ви, от сърце!
  • Финалът ...тъга и носталгия...
  • Този лиричен изповеден тон, който звучи като милост и обич към прехода от един сезон към друг със своята неумолима сила, е животът на тази смугла красота в стихотворението...
    И аз съм съпричастен,защото действието се развива през призмата на страданието в личен план ,който всеки от нас понякога усеща ...
  • Финалът!
Предложения
: ??:??