Роден си мъртъв, гробът ти е люлка.
И няма вече да се преродиш,
а аз съм тази сойка присмехулка,
в съня ти съвест. Преча ти да спиш.
Прикоткана лъстиво – съвестта ти,
душата ти гладува за мечти,
а аз крещя в средата на нощта ти,
че нищо в този свят не е "почти"...
Почти човек си и почти те има,
почти обичаш, мразиш, но почти.
Аз – сойка, с присмехулните си рими.
Двукракото пернато май си ти. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up