4.04.2019 г., 11:02 ч.  

Cойка присмехулка 

  Поезия » Гражданска
721 15 18
Роден си мъртъв, гробът ти е люлка.
И няма вече да се преродиш,
а аз съм тази сойка присмехулка,
в съня ти съвест. Преча ти да спиш.
Прикоткана лъстиво – съвестта ти,
душата ти гладува за мечти,
а аз крещя в средата на нощта ти,
че нищо в този свят не е "почти"...
Почти човек си и почти те има,
почти обичаш, мразиш, но почти.
Аз – сойка, с присмехулните си рими.
Двукракото пернато май си ти. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Предложения
: ??:??