Пушейки последната систола на сърцето ти –
за пречистване от несподелени неща,
осъзнавам, че съм забравила печката
(в нея гори любовта ни),
тичайки се спъвам в локва кръв
с формите на двете ни ръце,
стиснати, прегърнати завинаги,
в ада ни посрещат с отворени обятия,
ти си още тук, но мен ме няма,
нося те със себе си като синджирче
около врата,
което все по-лесно се затяга.