Commotio cordis

Raindrops_on_my_skin (Ивона Иванова)
511 146

19 окт. 2018 г., 00:08

Поэзия

5.0 / 2

686 0 1

Пушейки последната систола на сърцето ти –
за пречистване от несподелени неща,
осъзнавам, че съм забравила печката
(в нея гори любовта ни),
тичайки се спъвам в локва кръв
с формите на двете ни ръце,
стиснати, прегърнати завинаги,
в ада ни посрещат с отворени обятия,
ти си още тук, но мен ме няма,
нося те със себе си като синджирче
около врата,
което все по-лесно се затяга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Нямата принцеса
***

Капли падали, падали, падали, будто небо осени грустно плакало, будто жизнь умерла, как солдаты на п...
Мир

Один приходит, другой уходит, мир меняется в лицо, один теряет, другой находит, и закрывается кольцо...
А я пьяна...

Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...

Ещё произведения »