Cтих и цвете
И клюмнаха безпомощните, немите,
словата ни. С извадена душица.
И с крясъци решава си проблемите,
на егото тълпата многолица.
Смалиха се – искрици в прогореното,
сърце на попротритите тетрадки.
До шепоти заглъхнаха – летенето,
остана мит – за птици и за шматки.
А аз обяздвам бурите и времето
и ураган душата ми прегръща,
не може думите от мен да вземе то
и лудостта ми – бяла, вездесъща.
Седя си тихо в моето си ъгълче
и никой на вратата ми не чука...
Отдавна вече никой не е лъгал, че
в черупката ми зърнал е пролука.
Разлиствам нощем страниците, жълтите,
а денем в стих душата ми четете.
И ако нявга в моя свят нахълтате –
— "Бедняк е бил. Оставил стих и цвете."
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Белла!
-
Перото ти, Наде, чупи черупката всеки път...Белее душата ти, копнееща за Белота.
-
Благодаря ви!
-
Менят се времената! Написаното от поета не ще загине! Ще дойде друго време и някой някога ще открие това, което други са писали, в една епоха, тревожна в свят непознат, свят на малцина богати и на бедни...поети... Поздравления!
-
Оставяш си душата - ураган и думите ти ще се помнят и въздействат!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
