9.06.2023 г., 11:36 ч.  

Cтих и цвете 

  Поезия » Философска
274 5 5
И клюмнаха безпомощните, немите,
словата ни. С извадена душица.
И с крясъци решава си проблемите,
на егото тълпата многолица.
Смалиха се – искрици в прогореното,
сърце на попротритите тетрадки.
До шепоти заглъхнаха – летенето,
остана мит – за птици и за шматки.
А аз обяздвам бурите и времето
и ураган душата ми прегръща,
не може думите от мен да вземе то
и лудостта ми – бяла, вездесъща. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Предложения
: ??:??