Неусетно пристигаш до мен
оставяш ми знака си – цвете,
щедър, тих, странно смутен,
един стрък полагаш в нозете.
Миг кратък, забулен в мрак
достигащ с тайнство в съня
един мил жест, това е знак
носещ радост, зареждащ деня.
Един миг изпълнен от нежност,
мило чувство в душата поражда.
Този цвят е стрък копнежност
огнен порив, живот и надежда.
(а)
© Анета Саманлиева All rights reserved.
за коментара в рими.
Мило, романтично чувство
в красиви, нежни думи.
Поздрав и усмивка за теб.