Dec 17, 2006, 2:11 PM

Цвете  

  Poetry
833 0 17

Неусетно пристигаш до мен

оставяш ми знака си – цвете,

щедър, тих, странно смутен,

един стрък полагаш в нозете.

Миг кратък, забулен в мрак

достигащ с тайнство в съня

един мил жест, това е знак

носещ радост, зареждащ деня.

Един миг изпълнен от нежност,

мило чувство в душата поражда.

Този цвят е стрък копнежност

огнен порив, живот и надежда.

(а)

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??