17.12.2006 г., 14:11 ч.

Цвете  

  Поезия
835 0 17

Неусетно пристигаш до мен

оставяш ми знака си – цвете,

щедър, тих, странно смутен,

един стрък полагаш в нозете.

Миг кратък, забулен в мрак

достигащ с тайнство в съня

един мил жест, това е знак

носещ радост, зареждащ деня.

Един миг изпълнен от нежност,

мило чувство в душата поражда.

Този цвят е стрък копнежност

огнен порив, живот и надежда.

(а)

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??