Цветенце
Цветенце красиво израсна в полето,
на полянка пуста, на място, където
едно овчарче волно си пасе овцете,
и през време лошо се гонят ветровете.
То гордо издигаше малка главичка,
с кацнала на нея работлива пчеличка,
И слънцето гледаше, и се къпеше в росата,
и чудно жълтееше като слънце в тревата.
Но буря вероломна като хала изви се,
над стеблото крехко въобще не смили се,
разбърка без жалост цветчето с листата,
отредени да слеят съдба със земята.
Не щеш ли, само след няколко дена,
коренчето малко, в земята стаено,
напоено от капка, кристална сълзица,
получило сила и нова искрица,
главицата нежна отгоре издигна,
на слънцето скришом с цветчето намигна.
© Антон All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви, Люси и Теодора!
Моля те, Люси, бъди обективна и критична. -
Трудно ми е да те чета напълно и само обективно, честно... Ти си зад всяка една думичка и просто няма как да не го усещам. Стиховете ти са също като теб - добри, мили, сърдечни!
-
Много сладко стихче!Поздрави...
-
Благодаря!
-
Прекрасен стих !
Така с цветята ,
както с хората !
Стъпчат те ,
отново се надигаш ,
и тръгваш напред ,
случва се и да лъкатушиш ...
Хареса ми !
Поздравления !
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
