obiknowen (Антон)
18 22
24 июн. 2010 г., 12:34

Цветенце 

  Поэзия
1047 1 5



Цветенце красиво израсна в полето,
на полянка пуста, на място, където
едно овчарче волно си пасе овцете,
и през време лошо се гонят ветровете.

То гордо издигаше малка главичка,
с кацнала на нея работлива пчеличка,
И слънцето гледаше, и се къпеше в росата,
и чудно жълтееше като слънце в тревата.

Но буря вероломна като хала изви се,
над стеблото крехко въобще не смили се,
разбърка без жалост цветчето с листата,
отредени да слеят съдба със земята.

Не щеш ли, само след няколко дена,
коренчето малко, в земята стаено,
напоено от капка, кристална сълзица,
получило сила и нова искрица,
главицата нежна отгоре издигна,
на слънцето скришом с цветчето намигна.


© Антон Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, Люси и Теодора! Моля те, Люси, бъди обективна и критична.
  • Трудно ми е да те чета напълно и само обективно, честно... Ти си зад всяка една думичка и просто няма как да не го усещам. Стиховете ти са също като теб - добри, мили, сърдечни!
  • Много сладко стихче!Поздрави...
  • Благодаря!
  • Прекрасен стих !
    Така с цветята ,
    както с хората !
    Стъпчат те ,
    отново се надигаш ,
    и тръгваш напред ,
    случва се и да лъкатушиш ...
    Хареса ми !
    Поздравления !
Предложения
: ??:??