Високо в небето сред розови облаци
се крие народът на цветните хора,
приличат на нас далечните сродници,
но близки са само със Бога Природа.
Отварят очи с молитва към утрото,
закусват сълзички от нашия свят
и тъй осъзнават всичко зад чутото,
което ни кара да се чувстваме в ад.
Живеят във крепост от слънчеви мисли,
в която се влиза без вход и врата,
и пишат със ноти по празните листи,
които се губят, щом свърши мига. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up