Високо в небето сред розови облаци
се крие народът на цветните хора,
приличат на нас далечните сродници,
но близки са само със Бога Природа.
Отварят очи с молитва към утрото,
закусват сълзички от нашия свят
и тъй осъзнават всичко зад чутото,
което ни кара да се чувстваме в ад.
Живеят във крепост от слънчеви мисли,
в която се влиза без вход и врата,
и пишат със ноти по празните листи,
които се губят, щом свърши мига. ...