Dec 26, 2020, 10:49 AM

Cветъл път – за връщане. 

  Poetry
313 6 14

Дали си спомням  смътно младостта? Не знам.
Все тичаше – оскъдни мигове за чакане.
Днес всички коловози свършват рязко там –
без гари, сред сема̀фори –  разплакани.

 

Изпращат ме без думи, тихо ден след ден,
цял куфар стихове, понесли са носачите.
А тези черни влакове, приличащи на мен,
така димят  – очите чак ще си изплачете.

 

Какво направих? Нищо. Никъде не бях,
не ми остана изпращач и за прегръщане.
Като искри по пътя, като звезден прах,
чертаят думи светъл път – за връщане.   

 

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??