26.12.2020 г., 10:49 ч.
Cветъл път – за връщане.
Дали си спомням смътно младостта? Не знам.
Все тичаше – оскъдни мигове за чакане.
Днес всички коловози свършват рязко там –
без гари, сред сема̀фори – разплакани.
Изпращат ме без думи, тихо ден след ден,
цял куфар стихове, понесли са носачите.
А тези черни влакове, приличащи на мен,
така димят – очите чак ще си изплачете.
Какво направих? Нищо. Никъде не бях,
не ми остана изпращач и за прегръщане.
Като искри по пътя, като звезден прах,
чертаят думи светъл път – за връщане.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря, Ивон!
-
Има надежда, Наде! Хубаво е!
-
Обичам ви, момичета!
-
Завръщането е по-прекрасно от заминаването!...Само младостта не се завръща, тя е в спомените, затова трупай такива, Наде! Но хубавите само....Честита Коледа!
-
Тази Коледа наслои много тъга...
Не казвай:"Какво направих? Нищо..." сред толкова прекрасни стихове.
Голяма прегръдка от мен!💖 -
Щом знаеш посоката и пътят е пред теб, какво му мислиш?! Понякога едно завръщане е правилното начало! Светът се е побъркал, не му позволявай да побърка и теб!💕
На всяка гара има посрещачи, вярвай!🌹 -
😁 Да.
Който си го може .... -
Благодаря ви! И целувка - от Целувчица!
П.П. Аватарът ти е: Уау! Блу ли го направи? -
В състояние на преосмисляне всичко изглежда тъжно. После идват нормалните дни. Целувка от мен!💋
-
Наденце♥️!
-
Чудесна си, Надке!
-
Хубаво! Изпращач винаги има - искри и звезден прах!
-
Ех, сенсей. Поякога забравям, че съм вещата вещица. И ми е едно...
-
Какви спомени - наскоро е било. И, както виждам - още си там.
Хареса ми!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
