Не вярвам вече в утрешно спасение,
а вчерашното някак ме избягва.
Да търся носи само изтощение
и тъжен сън без никой като мен.
Не искам изкривяване в мечтите,
прибирам ги на топло при сърцето.
Реалното не може да ги сплита,
дори в уханни слънчеви полета.
Притичах покрай твоята надежда
и взех си малко спомен за вината,
че винаги към сивото поглеждам
наивно и със страх от този ден. ...