Jul 23, 2019, 5:09 AM

Цъфтеж на мисли 

  Poetry » Other
618 4 1
Цъфтеж на мисли

 

Не вярвам вече в утрешно спасение, 
а вчерашното някак ме избягва. 
Да търся носи само изтощение 
и тъжен сън без никой като мен. 


Не искам изкривяване в мечтите, 
прибирам ги на топло при сърцето. 
Реалното не може да ги сплита, 
дори в уханни слънчеви полета. 


Притичах покрай твоята надежда 
и взех си малко спомен за вината, 
че винаги към сивото поглеждам 
наивно и със страх от този ден. 


Дали ме чуваш? Не, не мисля. Не... 
Понякога си мислех, че си вятър, 
че винаги ще пазиш топлината ми, 
разсипвайки я в своите вселени. 


Но ти си сякаш нечий друг, любов 
не чака утре мен и сън съблича... 

Дали за мен ще бъдеш ти готов? 

Не мисля - и към теб отново тичам. 

© Йоана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Сякаш съществуването е едно лутане между тунелите на бъдещето и лабиринта на спомените. А ние сме повече ехото от собствения си вик, отекващо под сводовете. Мисля, че Лирическата не е сама в подобно усещане. У мнозина други то също съществува. Направи ми впечатление изяществото и лекотата на поднасянето на образите. Една топлота, която на тънка пара струи от тях /"... винаги ще пазиш топлината ми, разсипвайки я в своите вселени"/. ОКО на текста е:

    "Не вярвам вече в утрешно спасение, а вчерашното някак ме избягва.
    Да търся носи само изтощение и тъжен сън без никой като мен.
    Не искам изкривяване в мечтите, прибирам ги на топло при сърцето.
    Реалното не може да ги сплита, дори в уханни слънчеви полета...
    Дали ме чуваш? Не, не мисля. Не... Понякога си мислех, че си вятър,..
    Но ти си сякаш нечий друг, любов не чака утре мен и сън съблича...
    Дали за мен ще бъдеш ти готов? Не мисля - и към теб отново тичам. ".

    Чудесно подбрано заглавие и прекрасно стихотворение, Йоана!
Random works
: ??:??