В тишината се скрих
и полегнах с душата си.
После пих,
глътка по глътка тъга.
И несбъдване чаках.
Уви,
то неслучи се.
А ти подари ми дъга.
И броя цветовете,
и смея се,
уча се,
да бъда онази, която презрях, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up