Castaneda
29 results
###
От цяла вечност искам да напиша нещо за теб,
но думите са се скрили на топло, като котки,
мъркащи само при погалване.
Те добре знаят, че когато изтичат през пръстите ми,
се превръщат в жертвени агнета, ...
  930 
Обичам да гледам сурови изгреви
и да закусвам с мислите ти.
Да рисувам полуголи истини
по контура на рамото ти.
И мъглите обичам, ...
  612 
Целува ли ти се в дъжда,
под кестени,
върху наситено оранжево килимче,
събрало всички наши есени?
Римува ли ти се любов, ...
  1082 
Само минавам.
Не притежавам.
Не моля.
Не искам.
Само минавам. ...
  703 
Не съм за прегръщане,
не съм за обичане,
за пристан не ставам
нито за вричане.
Отрова изпускам ...
  651 
На зазоряване убивам залеза
помагаш ми
На зазоряване рисувам ябълки
а ти изяждаш ги
На зазаоряване съм Ева ...
  867 
Преди да пожелаете признателност,
е добре да прочетете "Себевзискателност".
От толкова много трогване,
ще се поболеете от трогателност.
Лице назаем може да си купите, ...
  937 
Говори ми бавно.
Устните ти са мои,
скоростни отсечки в съзнанието,
сърцевидни завои.
С тях ми рисуваш остров на рамото ...
  731 
Ешпораото се разбива в скалите,
на пяна,
сладка вода.
Докосвам с устни душата ти,
солен залез, ...
  1082 
Из брулени хълмове скатавах душата си,
малцина я виждаха,
мнозина отрекоха.
Аз исках да бъда на времето смисъла,
но "време" и "смисъл" на глад ме обрекоха. ...
  955 
Морето си мечтаеше за теб,
за твоя мирис,
млечнобялата ти кожа.
За босоногата любов,
оставена сама на кея, ...
  681 
Не светя в тъмното,
не съм светулка.
Не топля,
но мечтите си отглеждам в люлка.
От цветни камъчета е направена снагата ми, ...
  636 
  1235 
И съм цялата приказка -
безначален безкрай,
безконечно начало,
моят ад,
твоят рай. ...
  1293  18 
Докато кървиш,
си слагам червило на устните,
приготвям закуската –
обещания, нарязани на едри кубчета.
Сгъвам сълзите в джоба на сакото, ...
  1048  19 
Не чакам никого по пътя към Обичане.
За него карта няма, липсват магистрали.
По калните ми стъпки ако тръгнеш,
ще ме настигнеш в скалните предели.
В горите, дето съм се губила нарочно, ...
  658 
В тишината се скрих
и полегнах с душата си.
После пих,
глътка по глътка тъга.
И несбъдване чаках. ...
  754 
От бурите родена съм
вода съм
въздух
огън
Единствено земя не бях ...
  612 
Измислях те.
А ти дойде и ми се сбъдна.
За кратко.
После се разминахме.
По пътя на разумното мълчание, ...
  777 
Поглеждам те през клоните напъпили
и даже виждам те през облачно небе.
Говориш леко,
като вятър,
играещ си със пролетното ми перде. ...
  633 
По-бяла съм от бялото на айсберга,
от бялото на незапочната картина,
по-бяла от кокиче през пепелява зима.
По-бяла съм от ретината на окото ти,
от бялото платно преди прожекция... ...
  614 
Между учения и поета лежи една зелена морава.
Ако ученият я прекоси, става мъдрец;
ако поетът я прекоси, става пророк.
Из "Пророкът" - Джубран Халил Джубран
За доброто и злото ...
  707 
...
Мисълта на момента е мистика,
жива, топла, крещяща, сама.
Тя е болката, стряскаща истина,
без която съм мъртва вода.
И душата ми, с кал изрисувана, ...
  645 
Ще се изтупам като стар пуловер,
ще се посипя с нафталин,
ще си полегна в бабиния гардероб и ще се зазимя.
Не ме будете, не!
Не искам стъклени пантофки, плюшки и тем подобни финтифлюшки ...
  854 
Не ми се спи.
Сънувам само призраци.
И аз съм там,
с безформени очи
оглеждам хората. ...
  663 
Аз съм човек, но без сърце,
стопи се толкова отдавна.
Със себе си отнесе в мен детето
и сега сама съм празна.
Такова е и бъдещето ми, обречено, ...
  767 
Не мога да се правя на първична,
Везна съм -
от потекло дипломатично.
Не губя лесно,
нито пък печеля. ...
  745 
Едно и също е,
същото едно,
което вечно липсва.
Объркано е,
от много бъркане по чуждите души. ...
  774 
Родих се невинна и мила
като всички деца
из детството бързо преминах
с ранени крака
душата ми после политна ...
  777 
Random works
: ??:??