Загребах спомен с мрежа сънна,
от паметта - вода, мълчана.
Извила гръб в небе бездънно,
Луната жълта котка стана.
Погали я дъждецът, мило
по гръбчето. И стана късно,
звездици златни, на котило -
искрици козинката пръсна.
Замъркаха в нощта сонати,
изплете паяк златни струни.
Отвън със стъпчици познати,
притича сън - да ме целуне. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up