Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
4 oct 2020, 11:11

Cънят, преди да си отиде 

  Poesía » Del paisaje, Otra
244 5 9

Загребах спомен с мрежа сънна,
от паметта - вода, мълчана.
Извила гръб в небе бездънно,
Луната жълта котка стана.

 

Погали я дъждецът, мило
по гръбчето. И стана късно,
звездици златни, на котило -
искрици козинката пръсна.

 

Замъркаха в нощта сонати,
изплете паяк златни струни.
Отвън със стъпчици познати,
притича сън - да ме целуне.

 

Събудих се, почесах тихо,
ушите плюшени на мрака.
Звездите - котенца се скриха,
в ъглите - тъмна нощ да чакат.

 

Приглажда утрото мустаци,
вретенце в гърлото заприда,
в кафето с лапи прави знаци,
сънят, преди да си отиде...

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??