(в памет на Радко Радков)
За сбогом прокънтяха чанове
и в черно небесата се обвиха.
Сподавен шепот от мълчания
зад кулисите прошумя и стихна.
Превърнах образите в спомени,
преминах през тегоби и поличби;
тревожни сенки от иконите
тревожно от олтарите надничат.
Събрах горчилката в сълзата ти,
изплакана след дъжд случаен;
духът на мъртвата Византия ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up