25 сент. 2009 г., 19:52

Църквата Света Богородица 

  Поэзия » Другая
911 0 8

 

                 

 

                   (в памет на Радко Радков)

 

                  За сбогом прокънтяха чанове

                  и в черно небесата се обвиха.

                  Сподавен шепот от мълчания

                  зад кулисите прошумя и стихна.

 

                  Превърнах образите в спомени,

                  преминах през тегоби и поличби;

                  тревожни сенки от иконите

                  тревожно от олтарите надничат.

 

                  Събрах горчилката в сълзата ти,

                  изплакана след дъжд случаен;

                  духът на мъртвата Византия

                  в тъгата на руините ридае.

 

                  Къде си, Майко Богородице?

                  Къде децата ти се разпиляха?

                  Във луд кортеж от луди облаци

                  след луди ветрове вървяха.

 

                  Но виждам те във слепи сънища,

                  в тропари – пеещи безгласно;

                  една звезда – самотно зъзнеща –

                  сред залезите блесна и угасна.

 

© Ради Стефанов Р Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??